Села област Пловдив

с.Бретник

При земеделски работи в началото на 20 в. в землището на селото са открити уникални бронзови статуетки на конник, както и накити. Счита се, че на днешното място на селото е имало няколко тракийски поселища. Тези находки се съхраняват в Пловдивския исторически музей.

Първи писмени исторически данни за селото се откриват в турски източници от 15 – 16 в. Селото най-вероятно е било под закрила на турски спахия и макар че е било изцяло българско, не е било разрушавано, вероятно срещу съответно заплащане на данъци. От турските времена в Брестник са останали две чешми с имена съответно „Хаджи Османица“ и „Хаджи Сюлейманица“, вероятно наречени именно на турските владетели, закриляли селото.

Турското име на селото е „Караагач“ или „черен бряст

Съществуват писмени доказателства, съхранявани в Пловдивския исторически музей, за посещения на селото от Васил Левски по време на неговите обиколки из България. В селото е имало съмишленици на Левски, които са го укривали, но не е ясно дали е имало таен комитет.

Край селото са се водили епични битки, известни като „Битките при Караагач“ по време на Руско-турската освободителна война. Селото е било неколкократно завладявано и отстъпвано от руските войски на генерал-майор Краснов и генерал-майор Виктор Дандевил. Боевете са се водили в началото 1878. 

с.Чурен 

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Чурен живеят 529 помаци.[2]

Марин Гагов – запасник от село Чурен – е бил изпратен да върне избягалите помаци от Чурен след насилственото покръстване през 1912 – 1913 година, за което той сам разказва за списание „Родопи“:

„Казах хми: пращат ме отгоре (от село) да ви собера и да си варвиме, нема какво да ва е страх. Каквото е минало, минало. Пращат ма да ва пазя. Никой нищо нема да ви стори. Га дойдохме в 1 часа, отидох си ей у дома, легнах, че колко съм поспал, два-три часа, че станах да ида да пика вонка, га слушам тук са вика „Аллах икбеер!“ Ох, маке им да..., си реках, че нали са покростени, какво е сова? Че влезох в кощи, опасах паласките, грабнах малинхерата... Дойдох на вратата на жамията и извиках нах вотре: Стой! Вашата маке! Какво правите тука? Имаше вотре до сто души. Кланят се по турцки... Че като взех една сопа-вастагарка, че един по един зоха да излизат и я удари, на те ви едно кланене, нали сте болгари! Та докрай, до един до де излезат... Че на утринто се качих на един кон, право при генерала в Пловдив. Докладвах му и го питам какво да правя. Той вика: Трепи, какво ще правиш! Хубаво си сторил. Те са покръстени, не са в Турция и трябва тъй да си останат.““[3]

СЪРНИЦА - КОМПЛЕКС РОМАНТИКА

Села област София

с.Кривина
Кривина се намира на изток на разстояние 11km. от центъра на град София и на 700 метра от източната дъга на Околовръстното шосе. На север селото граничи с няколко живописни езера, отдалечени на 600m. от жилищната зона, докато на изток е голямото езеро на Кривина, което отстои на 200m. На юг граничи с Казичене, което е и най-близкото разположено селище. Разстиянието между двете е 2,5km. В землището на селището има наличие на високи подпочвени води. Теренът е равнинен, климатът е умерено континентален с ярко изразени годишни сезони. Село Кривина е средно голямо. По официални данни живеят 1454 души.
Преди доста години, когато още село Кривина не е съществувало, през неговата територия са преминавали три реки – Мачкова, Мотиска и Искър. Първоначално селото се е намирало в Стара планина близо до Беледие хан в местността Водениците по поречието на река Крива. Старото селище било закътано и скрито, но турците го откриват и опожаряват. Половината от жителите му се поселват в село Градец – Софийска област и махала Беледие хан, Царичина, а останалите се преселват и основават днешното село Кривина, станало по-късно квартал на София. Според легендата по време на османското владичество жителите на селото били недоволни от присъствието на турците и една нощ избили всички до един, събрали покъщнината си и избягали защото знаели какво ги очаква. Настаняват се на днешното място, където владетел на земите бил също турчин, но с различни разбирания. Той раздал част от земите си на кривинчани за ползване срещу обработване на собствените му земи. По-късно оставил много земи на родовете, които останали и му били верни.

с. Житен

Първото заселване в землището на с. Житен е станало през 1712 г. в местността Гергьовски кръст. Селото е било наречено Могилка. По време на една от чумните епидемии, селото се затрило. Останал само родът на Глухчината, който се заселил между р.Блато и Крива река. Бързо се замогнал, а челядта му се умножила. Всички започнали да го наричат Житара.

Днес в с. Житен все още съществува Глухчина махала, в която живеят потомци на стария Глухчината или Житара.

През 13 век в с. Житен е съграден манастир, който по време на едно от турските безчинства бива опожарен. Възстановен е през 1880 г. След време започва отново да се руши, а сега е изготвен проект за неговото ново въздигане.

с.Чепинци 

Село Чепинци е създадено в края на 12 и началото на 13 век. Първият писмен документ, от който се черпи сведения за селото, е от 1446 г.

Тукашните жители са били вярващи християни, доказателство за което е съграденият от тях Чепински манастир „Свети Три Светители“, в който е имало братство от 20 монаси. При турски набег монасите избягват и се установяват в манастира Седемте престола, намиращ се в Искърското дефиле.

Красивата България, с.Боряна, обл. Варна

Села област Варна

Първо ще ви разкажем за село Бояна. Заради доброто си географско положение село Бояна и землището и са били населени още от най-ранни времена. Открити са каменни оръдия на труда, които по вид и използван материал са идентични с някои от на мерените във Варненския халколитен некропол, което именно дава основание да се твърди, че първите селища в този район датират отпреди няколко хиляди години. Досега са открити основите на най-малко шест предишни поселения, като в тях, а и в полетата и гората се откриват и досега различни предмети от керамика, остриета от оръжия, както и монети от римско, византийско, българско и турско време. Факт е, че иманярите обикалят активно от много години и в техния фолклор се носят легенди за намерени монети от времето на Александър Македонски и златни монети от други епохи.

Сега ще ви разкажем за село Доброплодно.Селото е основано от турците през Османското нашествие и носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище но поради суровата зима основателите се местят по близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в Османски регистери от ХVI век. Част от жителите (българи) са потомци на преселници от анадолските села Гьобели Мандър, които са били с компактно българско население, попаднало в Анадола по време на османската власт при изселването на различни български родове. Сред първите заточеници в Анадола са били и част от болярските родове, живели в Търново при завземането му от турците.

На края ще ви разкажем за село Тополите .Данни за наличието на селище на територията на днешно Тополи има още от времето на древните траки. На хълма Клисе баир при изкопни работи са открити множество керамични съдове и предмети от бита. Открити са и предмети с гръцки произход, което говори за търговски и социални контакти с гръцките колонии. На мястото на днешния екарисаж е открита тракийска могила-гробница, а от землищетоото е известен и електронов статер на град Кизик (около 480 г. пр. Хр.). на село.

Отглеждане на прасета

Породата свине  Ландрас произхожда от Дания. Характерно за тази порода е ,че животните имат  силно удължена средна част на тялото, пригодни са за угояване за производство на месо за консумация в прясно състояние, за шунка, колбаси и бекон.Свинете имат малка глава, с права профилна линия, клепнали уши, дълго тяло, запълнен бут, крайниците им са средно дълги с правилна постановка, кожата е мека, еластична, с бледорозов цвят. Допускат се черни петна, покрити с бели косми.  Нерезите на 3-годишна възраст достигат 350 - 400 кг, а свинете майки - 220 - 300кг. Плодовитостта е средно 10 -12 прасенца на прасило. Възрастта за достигане на 90 кг живо тегло е 167 - 178 дни. Разходът за фураж за 1 кг прираст е 2,50 -3 кг стандартни смески.

Бременността продължава 114 дена (3 месеца, 3 седмици и 3 дни), а периодът до следващото заплождане е от 26 до 60 дена.Раждането продължава около 2 до 5 часа с по-големи или по-малки отклонения и протича обикновено нощем. Прасетата се раждат в интервал от 5 до 15 минути. По този начин една свиня може да се опраси 2 или 3 пъти в рамките на една година. Раждат 10 - 12 прасенца, но често техния брой достига и до 14 - 16.
Подрастващите прасета са особено чувствителни, както при ниските температури така и към високите, високата влажност и движението на въздуха. Този период от живота на прасетата е най-критичния в свиневъдството и за това е необходимо да се полагат специални грижи. 

Познати се две системи на отглеждане на подрастващи прасета. При първата след отбиването на прасетата, свинете-майки се преместват в помещението за заплождане, а малките остават в същите боксове до достигане на определеното по технология живо тегло. При втората система се изграждат самостоятелни помещения за малките прасета.

Ефективността в свиневъдството зависи изключително много от грижите за  подраства щите прасета - от отбиването до залагането им за угояване. Важно условие за успеш ното отбиване и отглеждане на подрастващите прасета е да се приучат да се хранят с концентрирана смеска през периода на кърмене. Тя се дава когато са на седемдневна възраст, независимо че млякото на майка им задоволява техните хранителни нужди. За денонощие на прасе се дава най-малко 250-300 г смеска. Интензивността на расте жа на подрастващите животни е твърде голяма и чрез пълноценно хранене може да се осигури максимално развитие на прасетата.Към 60-75 ден прасенцата трябва да достигнат средната жива маса 35-40 кг. 

Подрастващите прасета се хранят групово, без да се ограничава количеството на смеската. Тя може да им се дава в няколко разновидности. По-добре се приема смеската когато е навлажнена с вода или с млечни отпадъци.

Пъдпъдъци - от раждането до първи стъпки

Пъдпъдъкът е най-малкият представител на разред Кокошоподобни. Има слабо изразен полов диморфизъм. Дължината му варира от 18 до 20 cm, размахът на крилата е 32 – 35 cm, а масата – 100 -150 грама. Пъдпъдъкът има охранена окраска на оперението, с тъмни и светли петна. Коремната страна е по-светла, обикновено кремава, а гърдите са охранени.

Подбрадието и гърлото на мъжкия са черно-кафяви, а на женската – белезникави до бели. Над очите и по средата на темето преминават три жълтеникави ивици, които стигат до тила. Опашката е къса. Младите птици приличат на женските, но са малко по-светли– 150 грама. Женските птици не се отличават от мъжките по размери.  

Пъдпъдъците започват да снасят яйца на 30-40 дневна възраст. Постигат най-добра яйценосност 40%-80%, на 1,5-2 месечна възраст. Пъдпъдъците снасят редовно яйца в продължение на 10 месеца. Важно условие за нормалното снасяне на яйца са условията за отглеждане - температурен и светлинен режим, както и фуражи с високо съдържание на протеин.

Угояването на пъдпъдъците става със специални смески за угояване на бройлери, като в дажбата се включват още сухо мляко, сухи дрожби и овесени ядки.

Излюпването става в инкубатор.Инкубаторът е апарат, осигуряващ естественото развитие на  ембриона, при изкуствено създадени условия на околната среда.

Инкубаторът представлява добре изолиран от външната среда шкаф с няколко отделения, в които се поставят касетки с яйца. За да се създадат условия, подобни на тези, при които естествено се излюпват пиленца, инкубаторът е снабден с терморегулатор, овлажнителна и вентилационна система, както и с механизъм за обръщане на яйцата. Температурата трябва да бъде 36 - 37 градуса . От първия до третия ден  инкубаторът трябва да е в хоризонтално положение, а след това до осемнадесетият ден трябва да се обръщат по няколко пъти в денонощието.

На осемнадесетият ден започва масово излюпването. Малките пъдпъдъчета са влажни и мокри, трябва да се изчака да изсъхнат и тогава се преместват в друга кутия или кашон, снабден с лампа в буркан. Необходим е достъп до поилка с чиста вода, не повече от 5 мм височина на водата в поилката. Захранването на малките пъдпъдъци става с комбинирани стартови сметки за малки пилета. През първите 4 седмици пъдпъдъците е необходимо да получават 28% протеин. От 30 до 42 ден трябва да се приучат към храната на възрастните птици. През това време се намалява и количеството на протеините. След края на първата седмица пилетата се хранят 5 пъти дневно, след това – 4 пъти и след четвъртата седмица се преминава на 3 пъти.