Села област Пловдив

с.Бретник

При земеделски работи в началото на 20 в. в землището на селото са открити уникални бронзови статуетки на конник, както и накити. Счита се, че на днешното място на селото е имало няколко тракийски поселища. Тези находки се съхраняват в Пловдивския исторически музей.

Първи писмени исторически данни за селото се откриват в турски източници от 15 – 16 в. Селото най-вероятно е било под закрила на турски спахия и макар че е било изцяло българско, не е било разрушавано, вероятно срещу съответно заплащане на данъци. От турските времена в Брестник са останали две чешми с имена съответно „Хаджи Османица“ и „Хаджи Сюлейманица“, вероятно наречени именно на турските владетели, закриляли селото.

Турското име на селото е „Караагач“ или „черен бряст

Съществуват писмени доказателства, съхранявани в Пловдивския исторически музей, за посещения на селото от Васил Левски по време на неговите обиколки из България. В селото е имало съмишленици на Левски, които са го укривали, но не е ясно дали е имало таен комитет.

Край селото са се водили епични битки, известни като „Битките при Караагач“ по време на Руско-турската освободителна война. Селото е било неколкократно завладявано и отстъпвано от руските войски на генерал-майор Краснов и генерал-майор Виктор Дандевил. Боевете са се водили в началото 1878. 

с.Чурен 

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Чурен живеят 529 помаци.[2]

Марин Гагов – запасник от село Чурен – е бил изпратен да върне избягалите помаци от Чурен след насилственото покръстване през 1912 – 1913 година, за което той сам разказва за списание „Родопи“:

„Казах хми: пращат ме отгоре (от село) да ви собера и да си варвиме, нема какво да ва е страх. Каквото е минало, минало. Пращат ма да ва пазя. Никой нищо нема да ви стори. Га дойдохме в 1 часа, отидох си ей у дома, легнах, че колко съм поспал, два-три часа, че станах да ида да пика вонка, га слушам тук са вика „Аллах икбеер!“ Ох, маке им да..., си реках, че нали са покростени, какво е сова? Че влезох в кощи, опасах паласките, грабнах малинхерата... Дойдох на вратата на жамията и извиках нах вотре: Стой! Вашата маке! Какво правите тука? Имаше вотре до сто души. Кланят се по турцки... Че като взех една сопа-вастагарка, че един по един зоха да излизат и я удари, на те ви едно кланене, нали сте болгари! Та докрай, до един до де излезат... Че на утринто се качих на един кон, право при генерала в Пловдив. Докладвах му и го питам какво да правя. Той вика: Трепи, какво ще правиш! Хубаво си сторил. Те са покръстени, не са в Турция и трябва тъй да си останат.““[3]